Продължаваме с развитието на грънчарството през бронзовата епоха (около 4 хил. г. пр. н. е). В Египет и Месопотамия професията на грънчаря се е смятала са почетна. Това майсторство се е предавало от поколение на поколение – от баща на син. По същото време са изобретени грънчарските колело и глазура (глазиране).

Грънчарското колело представлява две разположени хоризонтално колела, закрепени върху вертикална ос. Долното се върти, а върху горното се е поставяла заготовката от сурова глина. Обикновено колелата са се изработвали от камък, което им придавало свойства на тежки маховици, помагащи въртенето да продължи по-дълго време.

Грънчарското колело дава възможност да се получават керамични изделия с правилна форма. А глазурата (в основата й, както и при стъклото, стои пясък) прави древните съдове водоустойчиви.

До появата на покритието за глазирали на древните египтяни им се е налагало да обработват съдовете с органични вещества. Една от най-древните рецепти (при необходимост тя може да се използва и днес) е следната: готовият съд са напълвали с мляко и са поставяли в пещите (изпичане в трап). В порите на стените на изделията се е образувал втвърден маслен филм, който предотвратявал попиването на друга течност в глинените пори. Но с времето този филм прегарял и съдовете отново протичали.

Добавянето на соли на метали в глазурата придавало на керамиката един или друг цвят. Откритите по време на археологически разкопки глинени съдове в египетски градове, имат не само историческа, но и художествена стойност.

Около 2 хил.г. пр. н. е в Древен Египет се появява фаянсът/майоликата – ситно порести глазирани (остъклени) съдове. По същото време в Китай се “раждат” глазирани изделия от бяла глина – каолин.

В третата част очаквайте повече за технологията на изработване на глинени съдове.