Project Description

Мария Минева се занимава с иконопис и живопис. Завършва Богословския факултет към ВТУ – специалност иконография. Иконите й са изцяло ръчна изработка и са съобразени с каноните на Православната църква и като замисъл, и като изпълнение. Повече за нейния труд нека научим от самата Мария – един интересен и позитивен човек с още редица таланти, с когото нямаме търпение да ви запознаем 🙂

 Коя е Мария?

Аз съм рошаво глухарче

С простичкото име Марче.

Все отпрашвам с ветровете

и проучвам световете.

Имам шарен Звездолет,

Той отключва се с куплет.

Вихрогонски галопира.

Често свири и на Лира.

Ту прелита,

тук-там спира

в чудесата на Всемира.

maria_mineva

 Страхотно представяне 🙂… Откога се занимавате с рисуване?

Един Господ знае откога. През 1989 г. завърших средното си образование в Художествено училище за приложни изкуства гр. Смолян, специалност – текстил. Там се срещнах с чудесни хора и учители. Научих много неща за изобразителното и приложно изкуство. Пазя скъпи спомени, аромат на вълна и багрена прежда. След това рисуваческите ми дирения продължиха в областта на кавалетната и монументална живопис. Тук се задържах доста време, та това се оказа един изключителен свят, неизчерпаем и толкова интригуващ.

maria_mineva6

 Вие сте предимно иконограф. Как се насочихте към тази област на изкуството?

Връщайки лентата назад и сега от дистанцията, която ми осигурява отминалото време, виждам колко  интересно са се конфигурирали обстоятелствата, за да провокират определени действия и решения. Така години по-късно успявам да видя и навържа случките, довели ме до последвалите събития. Вероятно от значение се е оказал и неспирният ми интерес към онова невидимото, което се виждало само със сърцето, за което неведнъж ми е разказвал Христос, а също и Екзюпери и още няколко мъдреци и няколко приятели, и още толкова неприятели. Въпроси като: Кой е Бог? Какво е Бог? Защо е Бог? Къде е Бог? Докъде е Бог? Бог ли е? А човекът, що е то? и пр. Все въпроси и брънки в този ред на мисли, вероятно са ме довели до решението да се кача на този влак и да пътувам из дебрите на Църковното изобразително  изкуство, с онази тръпка, хъс и вълнение, които носи в себе си търсача на съкровища. И колкото повече навъртам километража, толкова все по-ясно сякаш разбирам, че, за да открие човек съкровище, се иска доста ровене, много работа, търпение, упоритост, вяра, обич… И не са особено препоръчителни високите скорости… само понякога.

36791_145538555475904_145529952143431_333065_7004970_n

Отдала сте се изцяло, дълбоко и истински на работата си. Влагате душа… Но само с нея едва ли се получава. Кажете ни какви материали се използват за създаването на една икона?

Класическата православна икона се е оформила като вид, изказ, смисъл и съдържание през различните епохи, паралелно с  развитието на Православната църква. Така през вековете Православната църква уточнява параметрите си на т.нар. Вселенски събори. Въпросът за иконата като обект на почитание, като смисъл и съдържание, като символично присъствие, е дискутиран и изяснен на VII-мия Вселенски събор.

maria_mineva3

За да не изпадам в дълбоки исторически и догматически подробности, който се интересува може сам да се порови, а аз ще кажа само, че е прието иконата да се изработва върху дърво и да се има предвид, че образът, които се рисува на нея, не е тъждествен с първообраза си. Чисто технически, за да изработим една икона, трябва да имаме дъска, която да е готова за пътуването, т.е. да е суха и здрава. Докато е в ръцете ни, навигаторите ще сме ние, затова трябва ясно да разбираме отговорността, която носим. Иконата, която сътворим, трябва да бъде качествена, устойчива и напълно отговаряща на православните изисквания и учение, т.е трябва да ги познаваме добре. Върху сухата дъска се залепва платно, а след това се грундира няколко пъти. Грундовете са различни особено днес, но класическият се състои от креда, цинквайс, умъртвен гипс, туткал, яйчена емулсия, ленено масло, капка обич и лъжичка душевен мир. След като се грундира добре, се шлайфа до съвсем фина гладкост. Следва позлатяване и живописен процес, който се осъществява с пигмент или темпера,  комбинирани с яйчена емулсия и майсторлък. Накрая се фиксира с подходящи лакове. Дано да сме я подготвили добре за пътуването.

168702_182633391766420_145529952143431_577835_1922505_n

Преди близо година представяте и първата си живописна изложба. Разкажете ни за Трошиците… по пътя…

Върви човекът и намира си трошици,

и в пазвата ги сбира като броеници,

та да не губи своята пътечка

дори на среща му да се изправи мечка.

Има неща, до които човек може да стигне само, когато впрегне собствените си усилия, които може да види само, когато погледне със собствените си очи, които може да прозре само чрез собствените си преживявания, като ги наблюдава и анализира. Това е личният Път. Затова нарекох проекта си „Трошици по пътя“. Разбрах, че пътувайки, освен да опознавам себе си, имам възможност и да споделям с другите хора и те да споделят с мен и в този обмен да се опознаваме и развиваме. Това ни е дадено като възможност. Има велика магия и смисъл в това. Та поработих върху куража си и реших да отворя вратата. В изложбата си включих творби от различни периоди на живота си, изпълнени и с различни техники. Наред с живописните акрилни платна и темпери, наредих и графики, а между тях, за да бъде по-достоверна градинката ми, аранжирах и думи в рими, не казвам стихове, защото не знам дали те са това, но определено са част, трошици са по пътя ми.

maria_mineva16

Трошици се свързват с хляб, хляб – вяра, вяра – любов – можем ли така да очертаем Пътя…

Една моя приятелка веднъж ми каза: „Всеки един миг в живота е важен, защото, когато ги събереш всичките се получава Твоят живот… Да, всяка трошица е важна, защото тя е част от твоя Хляб, тя е следа по твоя Път. Хлябът е една удивителна субстанция, която съчетава в себе си много неща от живота. Той за мен е един многопластов, дълбок и универсален символ на устойчивостта на стойностните неща. Менят се времена, епохи, нрави, изчезват и се появяват цивилизации, но хлябът остава и присъства, при това в най-съкровените кюшенца от живота ни и оцелява навсякаде. Претъркулва се той от времена във време, съхранявайки сърцата на хората и оцелява навсякъде. Пренася някакво непоклатимо знание, което го прави изключително устойчив на всякакви превратности. Сякаш ни напомня точно това, че стойностните неща оцеляват, въпреки всичко. Затова аз виждам в хляба голяма надежда и сила. Кой е хлябът и какво е той, са въпроси, на които всеки ще си намери отговорите сам. Дали ще намери в него просто нещо твърде калорично или ще открие съкровище от древни времена, или ще разпознае ухането на дом, си е работа на самия човек.

maria_mineva40

Имате ли любима творба, сюжет, мотив?

Трудно ми е да дам определение за „любимо“, защото в различните моменти и етапи ме вълнуват и ме впечатляват различни неща, а това в никакъв случай не омаловажава останалите. Просто днес е слънце, утре сняг, после ден, а после мрак, пролет, есен, пак и пак, додето всеки стане драг, дори и старият ни враг. Шарена черга, как да решиш кой цвят ти е любим…всичките са ми любими.

 Обичате да се изразявате в рими, представяте много поетично и духовито произведенията си. Имате ли издадени стихосбирки?

Стихосбирки издават поетите, пък на мен просто така ми се случва. Мисълта ми често в рими потича, не знам това поезия ли се нарича, но знам, че ми разлистват небето и треви покълват ми из битието…

Ала неее, не съм поетеса.

Слушай! Тайната ще ти издам –

Аз съм под прикритие Принцеса.

Но тихо,

на никого не казвай за това и грам.

И когато спя,

не е на слава,

а на пухкав мъх

сред горската дъбрава.

maria_mineva20

Подочухме, че и пеенето е неразделна част от Вас? Вярно ли е това?

Обичам да си попявам, да… понякога доста. Музиката е онова прекрасно нещо, което нося винаги със себе си, където и да ида, нещо като късметлийски тотем в джоба, без който не тръгвам за никъде.  Обичам да пея обаче с някого. Харесва ми, когато няколко различни гласа се преплетат с многоликата си многоцветност и успеят да сътворят прекрасна мелодия. Процесът е удивителен, а резултатът винаги има шанс да е фантастичен.

maria_mineva13

 А изявявате ли се в тази област?

Пея в църковен хор, потапяйки се в църковната музика, а имам и радостта да съм приета в екипа на хор „Гаудеамус“ с диригент доц. Весела Гелева към Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство гр. Пловдив. Участвайки в тези колективи, имам шанс да се запозная по-задълбочено с великолепни произведения на музикалното изкуство, да преживявам радостта и въодушевлението от един акорд, от една многозначна пауза, от способността на човек да претворява света по толкова красив начин.

39974_145542608808832_145529952143431_333116_2995152_n

 Какво Ви дава хоровото пеене?

В хоровата работа човек може да изгради и развие у себе си и определени градивни качества, като: да слуша, да чува, другите, себе си, да възприема различното и да съумява да се балансира с него, да се преплита в многогласния поток и да се хармонира с него, да моделира  усета си за цялостност така, че това, което даде от себе си, да додаде към красотата на Цялото, плод на усилията на много хора. Хората, които се занимават с хорово изкуство, а и с всякакъв вид колективно изкуство разбират за какво говоря. Макар че този принцип касае всички колективни занимания и не всеки може да ги практикува адекватно, ако не е развил у себе си определени умения и способности и не на последно място, ако не е успял да напипа мярката си или поне не се опитва да го направи. В Пловдив има една чудесна детска вокална формация „Омайниче” с ръководител Таня Орманова, та мотото на тази формация от пъстри цветя е: „С песен и обич творим добро”. Какво друго да кажа? Това е.

312725_302017403161351_145529952143431_1192359_1046815094_n

Рисуване, пеене, поезия, дар слово… Имате ли свои ученици, на които да предадете всичко това?

Нямам преподавателска практика, ако това ме питате. Не се и усещам като учител. Но няма да върна никого, който проявява задълбочен интерес към нещата, които имам, като знания и умения. Не ги пазя в тайна, нито само за себе си, защото те не ми принадлежат. Това, което човек разпознава в различните видове творчество, а те са толкова много, не може да го открие в твърде еднообразната шир потреба. Изкуството е в свободата на душата, в полета на въображението, в детския ентусиазъм, предизвикан от наглед утопична идея, в самата идея…, в начина, по който я претворяваш и я правиш достъпна за хората… Изкуството е във всяка една сфера. Навсякъде, където има човек куражлия, готов да пусне в ход духа си да твори, има творчество, а следователно и изкуство.

maria_mineva17

А днешната младеж проявява ли интерес към изкуството, като цяло?

Аз имам голяма надежда в днешната младеж. Знам, че в младите живее свободният творчески дух и е въпрос на време да се прояви, а той се и проявява. От сърце им желая смел и ведър полет и да не се смущават от никакъв критичен поглед.

maria_mineva10

Толкова много слънце, цвят, поезия, красота, талант, музика… Откъде толкова любов? 🙂 Какво Ви дава сили и надежда да продължавате?

Не знам точно, обаче е неизчерпаемо и толкова вдъхновяващо. Знам, че всяко нещо, което се е получило, добре е било, защото някак си съм успяла да дам преднина на Духа в мен да води хорото. Това е тази частица Бог, която носим всички ние, това е онова слънце, красота, обич, милост, цвят, музика, мир, прошка, хармония…, която живее в нас, макар ние самите да сме забравили това.

Аз лично процедирам така:

Посоката задавам

и слагам шапката с помпон

Натискам Старт

и газ подавам

юпиии …

и отлитам за Плутон.

Без никаква машинария

даже без ракета,

без кодове и портмонета.

И ето, вече съм кометаааа….

maria_mineva7

 И си светите…?

Познайте как успявам да си светя?!?

Моля жокер –

С такъв прожектор във летежа

всяка буря ми изглежда свежа.

и разбира се, че „БИЧ” е коренът на нещата,

но щом „О” е началото,

уравнението се решава цялото.

Поздрав от М неизвестно,

понякога сложновато,

ала много честно.

196415_189407167767739_100000953702687_444740_3813473_n

 И накрая да Ви попитам къде е мястото на вярата и какво е тя за Вас – висша ценност, потребност или…?

Вярата, мисля си, е едно стъпалце по стълбицата. Тя касае нещата, които не се виждат, свързана е с надеждата за нещо, което искаме (или не искаме) да се случи или с нещо, което няма начин да се обясни с методите на рационалния ум. Както казват някои люде – там, където свършва логиката, започва вярата. Хубавото е, че имаме и двете възможности. Но тя е и право на избор. В какво, на кого, защо, докога, как да вярвам? Да вярвам ли? Това са все въпроси, чиито отговори се съдържат в самия човек, в зависимост от избора на път, от светоусещането, от степента на осъзнаване, на проглеждане, на духовност. Вярата идва така спасителна и нужна във време, в което сме позагубили куража си. Тя може да ни окрили, да ни даде смисъл, да ни мотивира, да ни мобилизира… все хубави неща. С вяра можем да запазим силата и обичта си. А някой хора живота си давали за това, в което вярват. Вярата е съкровище, което носим в себе си и ако сме се потрудили да си го открием и проучим, ще знаем как да го използваме при нужда. Вярата е част от бойното снаряжение, което получаваме, идвайки на тази Земя.

maria_mineva19

 

Още за труда на Мария Минева и информация за контакт с нея може да намерите тук.