Project Description

Разходката ни из красивата Варна продължава. Предстои да ви срещнем с не по-малко красивата и усмихната Дарина Апостолова – талантлива млада дама, изцяло отдала се на ръчното тъкане на пъстри български черги и още редица прекрасни изделия. Любопитни сме да разберем повече за труда й. Запознайте се с Чергите на Дари и със самата нея…

 darina-apostolova12

Здравей, Дари! Читателите ни вече знаят причината да те потърсим. Какво още ще споделиш за себе си с тях?

Здравей! На 36 години съм, родена и израснала в град Варна. Щастливо омъжена с две чудесни деца на 15 и 9 години и с професия, която е сбъднатата ми мечта.

Кога и как се влюби в тъкачеството?

Като малка имах щастието да прекарвам почти всички ваканции при моите баба и дядо и още тогава е посято семенцето на любов към този занаят. Баба ми – Параскева – тъчеше на големия си селски стан, а аз стоях отстрани и с огромен интерес наблюдавах как изпод ръцете й се нижеха нишка по нишка и така бавно, но с много любов, тя изработваше най-красивите шарени черги.

darina-apostolova18

Значи баба ти е „виновницата“ за огромната любов към стана?

Баба е посяла семенцето на моята мечта, а основната заслуга за това тя да се сбъдне е на моя учител Веселин Фесчиев. И не само, защото е един от най-добрите майстори тъкачи в България, а и защото, преди всичко, е прекрасен Човек. Няколко години преди тази щастлива среща аз неспирно търсех информация къде ли не за курсове по тъкане. Освен това, обикаляйки по села, разпитвах за стари майсторки-тъкачки, които биха могли да ми покажат поне основните техники, за да мога да започна отнякъде, но все удрях на камък. И така до 2008 година, когато съдбата ме срещна с Веско. Запознахме се, поговорихме и половин час по-късно аз вече бях седнала на стана и правех първите си опити да мятам совалката. Тогава бях водена просто от желанието да се науча и не съм мислела, че това ще стане моя професия, но още от първия досег до стана разбрах, че тъкането е моята съдба и призвание. Почти веднага си поръчах стан. Минаха месеци в ежедневна работа. Експериментирах техниките неуморно, за да мога да ги усвоя и постепенно добивах увереност, че овладявам занаята тъкане. И така вече 6 години аз съм щастлива и свободна и изразявам себе си, мислите си, чувствата и емоциите си чрез моите черги.

 darina-apostolova3 darina-apostolova11

Разкажи ни за мотивите, които преплиташ в чергите. Характерни ли са те за определен регион или почеркът е изцяло твой?

Да, използвам някои от традиционните автентични български мотиви, но определено най-голямо удоволствие ми доставя това аз сама да измисля нещо ново, нещо невиждано досега. Именно по този начин съм си изградила мой стил в тъкането. Моделите ми са авторски и най-често се раждат в момента на тъкане, а това гарантира, че всяка една черга е уникат или казано с други думи: “Да вложиш душа“ в нещо, което правиш, е да го направиш така, както не би го направил никой друг.


darina-apostolova4

Кои са предпочитаните техники в тъкачеството, които използваш при създаването на една черга?

Не се ограничавам. Използвам всички техники, които са познати в тъкането, а понякога ги комбинирам и така се получават още по-интересни ефекти, но ако трябва да кажа, кои са основните, които ползвам, то те са: сплиткова, отбирана и килимена техники. Всяка от тях в различни композиции има своите предимства или недостатъци и задача на майстора е да реши коя е най-подходящата за конкретния случай.

Какво друго, освен черги, раждат хоризонталният стан и сръчните ръце на Дари?

Освен черги, изработвам възглавници, чанти в съчетание от текстил и кожа, раници, торби, калъфи за книги и тефтери, ключодържатели, пана… Опитвам се непрекъснато да провокирам интерес у хората и да измислям нови и нови неща, които да имат реално приложение в ежедневието им. За мен лично това е начинът да възродим занаята тъкане, а именно като показваме, че с един древен занаят могат да бъдат изработвани красиви и модерно изглеждащи продукти, които човек с удоволствие да ползва всеки ден със самочувствие, че притежава ръчно изработен уникат.

Fotor1217101457

Вече знаем, че предаваш знанията и уменията си на всеки, които прояви интерес към тъкането, тъй като имахме удоволствието да е запознаем с твоята ученичка Роси Станева 🙂

Да, Роси, Галя и Милена, Катя, Ирина, те вече са ми колежки и професионално се занимават с тъкане, а аз съм изключително горда с успехите им. Повечето от тях също живеят и работят във Варна, но между нас няма конкуренция в онзи неприятен смисъл, а напротив  –  всички си сътрудничим и си помагаме. А Веско, той се себераздава за всички нас.

Има и други момичета, които тепърва предстои да започнат да се представят публично и да радват ценителите със своите произведения.

darina-apostolova9

 А занимаваш ли се с деца?

Децата… С този въпрос докосваш сърцето ми, защото това именно съм приела за своя мисия – да съхраня, възродя и да предам на идващите след нас занаята тъкане. Децата трябва да знаят миналото, да го ценят, за да имат бъдеще. И тук е моментът да благодаря на Радио Варна за съвместната инициатива, която реализирахме през изминалата 2013 година под надслов „Традицията е модерна”. Направихме работилница по тъкане, където дойдоха над 300 деца и заедно изтъкахме черга с името „Пътеки към душата на България”. Аз изпитвам огромно удовлетворение от това, което направихме, защото и сега, 1 година по-късно, ме срещат тези малки „колеги тъкачи” 🙂 и от далеч се затичват с викове „Дариииии!” Стигайки до мен, ме прегръщат, а какъв по-добър знак би могло да има, че съм успяла да докосна сърчицата им именно чрез тъкането. А някои от дечицата, които бяха в 3 клас, вкупом са си поръчали за Коледа да получат подарък – детски тъкачен стан. Това не само осмисля вложеното време и енергия, а ми дава убеденост, че съм на прав път.

darina-apostolova22 (2)

Значи успешно изпълняваш мисията си 🙂

Сега имам над 30 запитвания за обучение, но за съжаление времето все не ми достига, защото това си е една голяма отговорност и за всеки, пристъпил прага на ателието ми, аз искам да се раздам на максимум, а това освен време, изисква и огромна енергия. Опитвам се не само да ги науча на техниките, а да разпаля огън в душите им… Искам да накарам чрез моята любов към тъкането учениците ми също да се влюбят в него. Би било прекрасно да има една приемственост и тези, които аз съм научила на занаята, сега от своя страна те да учат следващите желаещи и така просто нещо като във филма „Предай на татък” 🙂

darina-apostolova23

Кой е най-силният ти източник на вдъхновение?

Вдъхновението ме залива отвсякъде: достатъчно ми е да видя усмивка на лицето на непознат, да чуя песен по радиото, да се разходя сред природата… всичко, всичко, което ме кара да се чувствам прекрасно, да се радвам на живота, ме вдъхновява. Може би късметът, че правя това, което ми носи радост и ме прави щастлива, само по себе си е достатъчно, за да бъда вдъхновена.

Разкажи ни интересна история или среща, която си запечатала дълбоко!

Имам много интересни случки, преживявания и запознанства по време на различни панаири, но една няма как да забравя, а именно, как, без да поръчвам, се сдобих със стан, който е абсолютен уникат. Изработен е специално за мен от майстор Тодор Цолов.

darina-apostolova25

Как се случи това?

През 2012 година участвах на Варненският панаир на занаятите, където с повечето колеги сме приятели, но тогава имаше нов майстор, който участваше със своите дървени сувенирни риби. Той дойде, представи се на колегите, които бяхме в близост до неговото място, остана няколко дни и си тръгна за изненада на всички, а панаира едва беше започнал. Два месеца след това ми се обади и каза, че ми е направил стан. Можеш да си представиш моята изненада от такава неочаквана новина. В последствие ми разказа, че прибирайки се на село, в продължение на 40 дни е мислил и работил по този стан, вдъхновен от това, че млада жена сяда да тъче в центъра на Варна. За направата му е използвал дървен материал от стари съборени плевни. Подбрал е девет вида дърво, съобразявайки ги със спецификата и устройството на стана. Когато видях това произведение на изкуството, възхищението ми от майсторлъка беше огромно, просто няма друго такова. И така станах горд собственик на уникален стан.

darina-apostolova17

Тъкачеството не е от най-евтините занаяти, освен това си е и трудоемка работа. Как успяваш да се справяш в така познатите нашенски условия? Получават ли традиционните български занаяти помощ и подкрепа за своето съхранение и развитие в лицето на институции, на държавата…?

Така е, не е лесна работа. Благодарна съм на ценителите, защото те, оценявайки и купувайки моите черги, ми дават възможността да продължавам да правя това, което най-много обичам и най-добре умея.

Държавата и институциите, ако приемем, че ги има, са длъжници не само на занаятчиите и хората на изкуството, но и на всички българи като цяло. Аз обаче не усещам в себе си нуждата да се оплаквам, а по-скоро гледам въпреки всички трудности да успявам. Не ми е лесно, но при мен лично по неведоми пътища сякаш ми се пращат точните хора, които да ми помагат. И така, справям се някак.

darina-apostolova5

Участваш на различни панаири, изложения и изложби. Представяш ли изделията си извън България?

Имала съм предложения за участие в различни форуми и в страната, и чужбина, но по ред причини досега съм приемала участия само в нашата България. Парадоксът обаче е, че почти всичките ми черги са закупени и отнесени извън пределите на Родината, тоест те сами се представят в чужбина 🙂

И изтъканото ти послание към читателите на Майсторлък… 🙂

Всяка моя черга носи някакво послание или изразява чувства и емоции и всяка от тях си има име. „Моя страна, моя България” е от малкото ми черги, изработени не с авторски, а с традиционен древен български орнамент и е изпълнена в бяло, зелено и червено. Аз съм изключително горда, че съм българка и именно затова моето послание с тази черга към читателите на Майсторлък е да сме горди, че сме Българи и да мечтаем и работим за това България отново да стане Държава на Духа – такава, каквато е била.

darina-apostolova

Информация за контакт с Дари Апостолова и още от нейните пъстри черги може да видите тук.