Project Description

Хубаво е, ако успеем да запазим детското в себе си, да се радваме на „малките неща“ и на усмивката в очите на хората, да можем да откриваме красотата във всичко около нас и най-важното – да предадем това на нашите малки съкровища. С тази нелека, но приятна „задача“ се е нагърбила Светла Трифонова от Ямбол, която плете вълшебно детство. Сръчните й ръце и богатото й въображение работят в тандем и създават настроение за най-малките. А защо не и за порасналите деца? Предлагаме ви да се потопим заедно в нейния плетен свят от приказни герои „Второ детство“

vtoro_detstvo3

Представете се за читателите ни?

Казвам се Светла Трифонова, на 37 години съм. Имам съпруг и едно активно и любознателно малко момче.

Как и кога се влюбихте в плетенето?

Баба ми ме е научила да плета на около 3-годишна възраст. Така че мога да кажа, че плетенето винаги е било моето любимо занимание. И понеже баба беше доста заета и невинаги имаше време да ми обяснява кое как се прави, започнах да опитвам сама и разбрах, че това ми се отдава лесно. Плетях играчки от квадрати и правоъгълници, а също и дрехи за куклите си.

vtoro_detstvo8

Как се роди „игривият“ и пъстър проект Второ детство?

Както при повечето хора – неочаквано, преди малко повече от година. По това време трябваше да си стоя вкъщи, тъй като се грижех за болната си баба. Попаднах на един модел плетена играчка в нета и реших да направя такава на моето дете, което обожава плюшените животни. После още една и още една… Това сякаш ме върна в детството и реших да го споделя и с другите.

vtoro_detstvo4

Разкажете ни повече: каква прежда използвате, какъв е пълнежът на играчките…?

Обичам да работя с прежда, която има в състава си вълна. Търся също разнообразни и интересни цветове. Играчките ги пълня със силиконов пух.

vtoro_detstvo

Има ли нещо специално или препоръчително, което трябва да се има предвид в грижата за тях?

Винаги препоръчвам да се перат ръчно, с гел за деликатни и вълнени тъкани, без омекотител, и да се сушат на равна повърхност. Така се удължава животът им, иначе могат да се перат и в пералня.

Освен приказни герои, изработвате ли други изделия?

О, да. Животни, животни и пак животни.

vtoro_detstvo7

Впечатляват ли се днешните деца от труда Ви? Не са ли свикнали повече с пластмасовите варианти, които светят, пеят, движат се и правят какви ли не чудеса?

Вкусът на децата се определя от това, което виждат, и най-вече от това, което им предлагат техните родители. Нормално е да ги привличат музикалните и движещи се играчки, но те не могат да задържат интереса им задълго, понеже игрите с тях са твърде еднообразни. Присъщо за всяко дете е да търси сигурност и опорна точка – нещо, което да се превърне в символ на детството и с което да порасне. Мисля, че моите играчки са такива и децата го усещат. Доста често плетената играчка се превръща в любима – тази, с която заспиват и играят най-дълго.

vtoro_detstvo9

Вие сте педагог по образование, хобито Ви също е свързано с децата, с тяхното възпитание, със стремежа да им подарите едно вълшебно детство и да оставите специален спомен. Казвате, че синът Ви е причината да започнете да плетете играчки… Децата ли са най-голямото Ви вдъхновение?

Разбира се. Те са двигателят, който ни кара да продължаваме да се развиваме.

vtoro_detstvo13

Какво трябва да научим от тях?

Много неща: да бъдем по-спонтанни, да се усмихваме повече, да се радваме на малките неща, да си прощаваме, да се доверяваме, да се развиваме, като напредваме всеки ден с по една крачка…

vtoro_detstvo5

А възрастните проявяват ли интерес към плетените герои?

Определено да. За мое учудване, дори и мъжете се заглеждат в играчките. Мисля, че във всеки от нас живее детето и всички имаме нужда от своето „второ детство”.

Имате ли любим такъв, който изработвате с особено отношение?

Не. Влагам лично отношение и любов във всяка играчка. Ако не ми хареса на мен самата, не я предлагам на другите.

vtoro_detstvo12

Какво е предимството на ръчно изработените играчки, по-специално плетените такива, пред пластмасовите китайски, с които затрупваме любимите си същества?

Плетените ръчно изработени играчки са меки и приятни на допир, те имат „душа”, защото са създадени грижливо и с любов, и, разбира се, са дълготрайни. Откакто моят син си играе с тях, не ми се налага непрекъснато да зашивам някой скъсан шев на плюшена играчка и да събирам пръснатия навсякъде пълнеж. Освен това, според мен е важно да научим децата си да пазят играчките си и да се грижат за тях, а не да ги хвърлим в казана /понеже струват 2 лева/ и да купим нови.

Има ли интересна, забавна или специална история, свързана със създаването на приказен герой, която се е запечатала в съзнанието Ви?

Историите, които измисля моят син, когато види нова играчка. Например, когато за първи път видя куклата Червена шапчица, която се обръща и става баба, и аз се готвех да „изиграем”  приказката, той съчини своя: „Имало едно време една Червена шапчица. Тя пораснала и станала баба”. Много кратка и достоверна история 🙂

vtoro_detstvo

Как бихте описали хобито си, ако трябва да използвате само три думи?

Страст, отмора, удовлетворение.

Вашето „плетено“ послание към читателите ни?

Да бъдем по-естествени и да ценим истинските неща!